Търсене

В духа на наближаващият празник – Трифон Зарезан, ще ви разкажем интересната история на този светец. Свети Трифон е роден в традиционно лозарски район и на неговият празник се чества денят на лозарите и виното. Този ден се отбелязва на 14 февруари по стар стил или на 1 февруари по нов. Преди християнството да се приеме по нашите земи, по това време на годината се е чествал празника на Бог Дионис. Всичко започва в далечната 248 г. след Хр. в малоазийската област Фригия, част от Римската империя. В семейство на ревностни християни се ражда малкия Трифон. Отгледан с любов към Бога, той започва да прави чудеса на ранна възраст с помощта на молитви. По това време на чело на Римската империя е император Гордиан. Той имал дъщеря – Гордиана, умна и красива девойка, но със странно душевно заболяване. Страдала много и непрекъснато повтаряла, че само Трифон може да я излекува. В началото не й обръщали внимание и мислели, че бълнува. След време отчаян императора заповядал да търсят има ли човек с името Трифон, който лекува болни. Когато довели младежът в двореца той бил едва на 17 години. Въпреки това успял да излекува момичето. Това толкова впечатлило императора и придворните му, че много от тях се покръстили. Трифон бил богато възнаграден, но по пътя към дома раздал всички пари на нуждаещите се. Когато на римският престол застанал Декий Траян, настанали лоши времена за християните. Новият император имал за цел да върне вярата към старите богове и заповядал да избият всеки, който откаже. По това време Трифон обикалял Фригия, лекувал болните и проповядвал Христовата вяра. Властите били уведомени за този дързък младеж и било заповядано да бъде арестуван. Народът много обичал Трифон и го предупредили навреме, но той решил да се предаде. Докато чакал стражите живеел в пост и молитва. Разпитвал го управителят на източните римски земи, на име Аквилин. Аквилин харесал умният младеж и се опитал да го убеди да се отрече от своя Бог и да пренесе жертва на римските божества. Трифон твърдо отказал, което разгневило управителя и той наредил да измъчват момчето. Дни наред Аквилин се опитвал да пречупи волята на лечителя, но не успявал. Мъчение, след мъчение, дълги часове в тъмницата и ужасни страдания преживял Трифон, но не се предал. Нямало какво повече да направи управителя и заповядал да му отсекат главата извън градските порти. Извели Трифон навън по изгрев, той се обърнал на изток към слънцето и се помолил на Бог. След което издъхнал и нямало нужда да му отсичат главата. Местните жители взели тялото и го погребали в родното му село.

Дионис е един от най-почитаните богове в древността. И няма как да не е, след като е научил хората как да засаждат гроздето и как да се ориентират по звездите кога да го берат. Научил ги как се прави вино и как се съхранява. Дионис е Бог да веселието, на възраждащата се природа, на плодородието и на необузданата лудост. В негова чест са извършвани огромни фестивали и празненства, придружавани с музика, театър, танци и песни. Част от тези ритуали са се запазили през хилядолетията до днес. В България все още празнуваме Трифон Зарезан – християнският вариант на култа към виното и посрещането на пролетта. От къде идва култа към Дионис? Това е спорен въпрос и много учени смятат, че Дионис е много по-древен Бог от Елинския период. Той присъства в много култури с различни имена. Според старогръцката митология Дионис е син на върховния Бог Зевс и смъртната тиванска принцеса Семела. Зевс бил женен за Хера, но се влюбил безумно в красивата девойка и тя заченала син. Коварната и хитра Хера не можела да се примири с това и отишла при Семела. Подлъгала я да настоява пред Зевс да и се покаже в истинския си божествен образ. Семела била мила и красива, но не особено умна и се хванала. Толкова настоявала пред Зевс на своето, че той се принудил да отстъпи. В мига, в който Семела го видяла като великият Зевс гръмовержец, била изпепелена. Зевс взел детето от утробата й преди да загине и го пришил в бедрото си. Завел го в подножието на планините Низа и го оставил при нимфите, които го отгледали. Там Дионис научил хората как да се грижат за лозята и как да правят вино. Хера не се примирявала със съществуването на Дионис и не веднъж се опитвала да го погуби. За щастие той винаги успявал да се спаси. Дионис е двулик Бог – можел да дари хората с радост и блаженство или да ги направи унили и тъжни. Също като виното, той е опасен и може да доведе до лудост. Виното е амброзия и наслада, но не бива да се прекалява.

От древни времена виното е любима напитка на всички. Още преди 8000 години нашите предци са произвеждали вино. Според учени и археолози виното заема важно място в цивилизацията като част от религиозни ритуали, като лекарство, в кухнята и просто като питие, сближаващо хората. Известният латински израз „In vino veritas“ – Във виното е истината, потвърждава култа към тази необикновена напитка. Българският празник на виното „Трифон Зарезан“ наближава, за това решихме да ви разкажем малко за този светец и от къде идва любовта ни към виното. КОЙ Е ДИОНИС? Траките започнали да отглеждат лозя и да произвеждат вино по тези земи преди около 5000 години. Като всички народи живели по това време, те вярвали в божествеността на напитката и почитали Богът на веселието, плодородието и виното – Дионис. В различните култури Дионис е познат с различни имена. Траките са го наричали Загрей. Той е един от най-почитаните Богове в миналото. В негова чест са се организирали мащабни празненства с музика , карнавали и шествия. СВЕТИ ТРИФОН След идването на християнството, тези празненства са обявени за еретични и са заменени с чествания в името на християнският светец Трифон. През 248 г. след Хр. в един традиционно лозарски регион се родил Свети Трифон. На 17 години вече е признат лечител, но загубва живота си като мъченик в името на вярата си. Свети Трифон е считан за пазител на лозята. Според православният календар празникът се отбелязва на 1 февруари или 14 февруари по стар стил. Централната обредна практика на този ден е зарязването на лозето. Зарязването се извършва от мъжете в семейството, докато жените подготвят трапезата. Целта е да се измоли плодородна година. Отрязаното място на лозата се полива с вино, а пръчките се използват за направата на венци. С песни и музика, продължава празнуването на този древен празник.

На 24 юни се чества древният, езически празник – Еньовден. Празникът е със славянски корени и съществува в различни славянски страни под различно име. Общото е, че ритуалите се извършват нощно време, когато небето се отваря и се случват чудеса. Източните славяни организират нощно къпане, прескачане на огън и танци. При нас в България празникът е познат с това, че през тази нощ билките в полето и планината придобиват магическа сила и са най-лековити. Преди изгрев магьосници, гадатели, билкари и баячки, сами берат лековитите билки и треви, с които после помагат на хората. Вярва се, че билките трябва да са 77 и половина – за всички болести и за една без име. Също така се смята, че посрещането на изгрева в този ден носи здраве през цялата година. Еньовден се свързва с лятното слънцестоене и култа на древните към Слънцето. От този ден нататък денят започва да намалява и малко по малко се приближаваме към зимата. Има редица ритуали в различните краища на страната, свързани със здраве, плодородие и късмет. Имен ден на 24 юни празнуват: Енчо, Еньо, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янимир, Янимира, Янислав, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо. ​

Световният ден на книгата и авторскоро право за първи път се празнува през 1995 година. Определен е от ЮНЕСКО / Организация на обединените нации за образование, наука и култура/ с идеята да се насърчава четенето, издателската дейност и защитата на интелектуална собственост чрез авторското право. Всички знаем, че четенето усъвършенства ума и интелекта, духовното развитие и ни пренася по един елегантен начин в едни други интересни светове - ето защо искаме да споделим с вас няколко наши любими книги, които може да ви заинтригуват. Да убиеш присмехулник – Харпър Ли Американска класика и световен бестселър – един роман, който въпреки че засяга сериозни теми като расовата дискриминация и смъртта, ме кара да се отпусна и да се върна в детството, тъй като историята е представена през очите на малки деца. ​ От една страна шестгодишната Скаут и малко по-големият й брат Джем ме карат да се върна през онези години когато аз бях на тяхната възраст, да си спомня какво беше да си дете, и от друга страна баща им Атикус Финч ме кара да вярвам в доброто и стойностните хора! Майстора и Маргарита – Михаил Булгаков Определено книга, която си заслужава да бъде прочетена. Действието на тази фантастична и интригуваща история се развива през 20-те години на 20-ти век. Москва е посетена от тайнствен гост и неговата свита, която успява да разтърси живота в столицата. Този гост е самият Господар на Злото - Сатаната, но какво ще стане после по-добре прочете сами. ​ Написването на книгата е интересна история сама по себе си. Булгаков работи по „Майстора и Маргарита“ в продължение на 10 години (1928 – 1938 г.), като през това време прави много редакции и дори веднъж унищожава ръкописа. В пълният си и завършен вариант книгата е издадена години след смъртта на автора - през 1973 г. , благодарение на вдовицата на Булгаков. Ритуалът – Радко Пенев Обичате ли приключенски филми? - Ако отговорът е да, то тази книга е точно за вас. В книгата на Радко Пенев се смесва история, археология, древни магически ритуали, екшън и загадки. Феновете на Дан Браун ще бъдат очаровани от това българско приключение. Написана е увлекателно и те кара да не спираш да четеш, за да разбереш по-бързо как ще се реши мистерията. Нека отбележим Световният ден на книгата като започнем нова книга днес, прочетем няколко страници от настоящата или завършим онази стара книга, която четохме отдавна и я забравихме в това натоварено ежедневие. „Изтичат ми очите и пак не прочитам и половината, което трябва. Колкото повече човек чете, толкова повече вижда колко много трябва да чете“ - Джон Адамс