Търсене

Празникът е подвижен и винаги се пада първата неделя след Великден. Свети Тома е един от 12-те ученици на Христос. Известен още като Тома Неверни. Паметта му се почита неделята в края на Светлата седмица след възкресението на Христа. Тома Неверни е единственият апостол, който не повярвал на чудото на Възкресението и поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста. На осмия ден от възкръсването, Христос отишъл при Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Тома коленичил пред Спасителя и молил за прошка. Тома е олицетворение на човешкото неверие. Изразът "Тома Неверни" става нарицателен за недоверчив човек. Но Тома остава един от най-ревностните разпространители на християнството. Той проповядвал в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той направил много чудеса и покръстил много християни. Покръстил и жената на един от царете - разгневеният цар го хвърлил в тъмница и го подложил на страшни мъчения, но светецът все оставал невредим. Накрая Тома загинал от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия. В събота се боядисват яйца отново и се носят на гробищата, заедно с козунак. Хората ги подават помежду си. На гроба нищо не се оставя, освен да се запали свещ и да се прелее с вино и вода.

Великден е на подвижна дата – като през 2024 г. се пада на 5-ти май (Неделя) Интересно е да се знае, че датата се изчислява спрямо лунните фази и е свързан с еврейската Пасха. Великден е един от най-светлите и обичани християнски празници. Свързваме го с пролетта, с възраждането на природата, с новото начало, с надеждата. На този ден християнският свят чества възкресението - връщането на Исус Христос от света на мъртвите. Чудото се е случило три дни след разпъването му на кръста. ​ Има множество църковни ритуали и домашни традиции, които се спазват през цялата Страстна седмица. В съвремието най-вече се спазва ходенето на църква в нощта преди празника, боядисването на яйцата и разбира се любимият на малки и големи козунак. Яйцата се боядисват рано сутрин на Велики четвъртък или на Страстната събота. ​ Яйцето се свързва с идването на пролетта, когато природата се разбужда и кокошките снасят най-много. Първото яйце се боядисва в червено - за здраве и изобилие в къщата. Писаните яйца са красива форма на изкуство. Те са били старателно рисувани и подарявани на роднини и приятели. Друга любима част от празника е вкусният козунак. В миналото за Великден домакините са месели традиционен обреден хляб. Но в началото на 20 век, в България става модерен козунакът. Първоначално козунакът е измислен през 17 век във Франция. В изисканите по онова време, софийски кафенета е било много популярно да се поръчва виенско кафе с козунак. По нашите земи на този празник се хапва и агнешко. След дългите 40 дневни пости, това е първото и най-леко месо, което се консумира. Агнето е жертвено животно още от езически времена. Също така се смята, че Исус Христос се е жертвал, като агнец за хората, за да ни спаси от греховете ни. Независимо от това дали спазваме старите български традиции или се радваме на шоколадови зайци – те идват от стара немска легенда, за заек криещ яйца в градината от децата – най-важното е да запомним, че това е празник на Възкресението. На Исус, на природата, на надеждата. Нека бъдем по-добри и да раздаваме любов около нас.

Поздрави приятелка за Цветница с лична картичка, специално за Теменужка!

Поздрави приятелка за Цветница с лична картичка, специално за Ружа!

Поздрави приятелка за Цветница с лична картичка, специално за Роза!

Поздрави приятелка за Цветница с лична картичка, специално за Ралица!

Поздрави приятелка за Цветница с лична картичка, специално за Невена!